* Искам да направя едно уточнение в началото – редовете по-долу се отнасят само за Интернет услугата на Булсатком, която се предлага на територията на град Пловдив. Под никаква форма не засяга телевизията и услугата, свързана с нея. Това е лично мнение и следва да не го вземете под внимание.
И така, преди време ми се наложи да си сменя Интернет доставчика.
Претърсих почти всички читави доставчици в Пловдив, но малцина имаха покритие на моята улица. Реших да се спра на Булсатком или Нетгард, преди да ги купят. Мрежата им бе стабилна и качеството добро. Помислих си, че ще го запазят и за на пред, но Булсатком успяха да го съсипят още за няколко месеца.
Първото ми разочарование настъпи още когато идваха да ми прекарват кабелите. Ако отворите сайта на Булсатком www.bulsat.com, в частта за Интернет ще видите следният текст:
Булсатком Ви предлага високоскоростен оптичен интернет, гарантиращ надеждна, сигурна и постоянна връзка.
– Високоскоростен оптичен интернет достъп без ограничение на трафика.
– Получавате безплатен реален IP адрес, който Ви дава възможност за: конферентни разговори, видео наблюдение, охранителни камери и др.
Всичко много хубаво, стига да беше вярно. Първо – Интернет достъпа не се осъществява по оптичен кабел, а по чисто и просто нормален ФТП кабел. Второ, не получавате реален IP адрес и трето, Интернета не поддръжа дори и 50% от обявените скорости. Вярно, има загуби по трасето, ама чак толкова ли ?
Преглътнах това, а и вече момчета бяха опънали кабели, за да се отказвам. Интернет ми трябваше. Първият месец всичко беше нормално.
Второто ми разочарование започна веднага на следващият ден. Някой техен служител бе забрави да ми занесе договора в офиса им и следователно не фигурирах в системата на Булсатком. На третия ден имах проблеми и като се обадих ми заявиха, че не съм техен клиент. Е аджеба как да не съм, като имам договор и кабел влизащ в дома ми от тях. Интернета дойде и аз оставих така въпроса. След седмица случката се повтори, като този път ми обеща, че ще потърсят договора ми, за да ме вкарат в системата им. Така се мина и месец и реших да ходя да си платя абонаментната такса. И може ли да повярвате какво се случи ? Аз отново не бях “вкаран” в системата им и служителката се опитваше да ме убеди, че аз не съм техен клиент. Трябваше да се разкарвам до другия край на града, за да подписвам нов договор със задна дата, за да ме зачислят като клиент и да имам адекватна поддръжка от тяхна страна. Рекох си всичко ще свърши с това, Булсатком са голяма компания не могат да си позволят подобно отношение.
Мислите, че до тук се свършват мъките ми ? О, не, жестоко се лъжите. След два месеца ползване на услугата от компанията решиха да направят промени по мрежата си без да уведомят абонатите си. Докато разбера какво се е случило и как да си оправя проблема със съпорта, те решиха да забранят порт 25/26 на всичките си абонати. За справка, тези портове се ползват за изходящ имейл сървър по подразбиране. От тук започва и моето трето разочарование и ходене по мъките цели 2 месеца. Не се обяснявах със служители на *4800, не се обяснявах със служители в офисите им, не давах домейни ли да ми разрешат достъпа само до тях за портовете и т.н. Стигна се случая да си говоря с хора от групата в Пловдив, а ама в разговора ми се заяви “Вие разбирате повече от мен, сега ще видя да говоря със системните ни администратори”.
След близо 2 месеца опити да обясня какво искам, за да ме разберат и празни обещания от Булсатком да върнат старото добро качество на услугата си, се видя светлина в тунела. Обадиха ми се и отделиха статичен IP адрес, който между другото ми се полагаше по право според уеб сайта им, и на него разрешиха портовете. След над 40 дни без поща у нас, най-накрая имах до днес. А и аз Интернет достъпа от нас го ползвам главно за поща, скайп и да си цъкам Travian-a.
Днес наистина настъпи четвъртото ми разочарование от Булсатком, което ме накара да напиша и тази статия. Оказа се, че съм нямал право на статичен IP адрес, който ми бе даден след като някой администратор го е домързяло да ми оправи настройките и за по-лесно е сетнал IP адрес. Отивам в офиса да си заплатя месечният абонамент, а ми се казва, че ще ми свалят статичния адрес. Косата ми настръхна. Честно ви казвам. Не исках да мина през този етап отново – два месеца опити да ми разрешат портове, за да си ползвам имейла вкъщи. Свързаха ме да говоря с Ива Цолова, която се явява регионален мениджър за Пловдив. Моите извинения към Ива Цолова, от телевизия може да разбира, ама от Интернет и отношение към клиентите изобщо. Повтаряше си едни заучени фрази и най-много ме учуди следните и думи “Толкова си плащате, толкова получавате”. Може ли такова отношение от висш мениджър на Булсатком към клиентите ? Сигурно се разправях 20 мин. по нея с телефона и я умолявах да ми съдейства. Не искам реален адрес от Булсатком, искам само емайла ми да работи. Затова, че някой там не си е свършил работата трябва ние да плащаме повече.
Госпожа или госпожица Ива Цолова започна да ме изнудва – като искате, ще си платите повече. Е, защо да плащам за нещо повече, чието качество се е влошило значително? Накрая най-нагло същата служителка само мълчеше по телефона, защото нямало какво да ми каже повече. Ама извинявайте, след като няма какво да ми кажете, какво правите на тази позиция ?
Май търпението и нервите ми се изчерпаха тотално. Заради това, че Булсатком служител е решил да не свърше работа на времето и да ми замаже очите (да, и успя) сега трябва аз да плащам повече. Не е въпроса за 2 или 5 лева, въпроса е в това, че компанията по този начин изнудва клиентите си.
Имам няколко въпроса към Булсатком и ще се радвам да ми отговорят:
1. Защо аз трябва да плащам повече за това, че някой сис админ не си е свършил работата ?
2. Защо трябва да плащаме за по-лоша услуга повече ?
3. До кога ще се използвате подобни практики спрямо клиентите си и къде отиде онази прословута фраза – клиента е цар ?
4. До кога ще променяте условия по сключен договор без предупреждение и изменяте неговите условия без да уведомите абонатите си?
Ще се радвам някой да ми отговори, а аз сериозно обмислям смяна на доставчика. И нека не забравяне, че “големината” една компания не се измерва по броя абонати, а по отношението си към тях.